За нас

"Поп-култура, поп-политика" проблематизира едновременно два процеса, станали възможни благодарение на дигиталните медии.

Единият:

отклоняването на политическото в посоката на популисткото е тенденция, отдавна анализирана от политическите науки

И другият:

преместването на стойността от високата към популярната култура е също стара тема на социалните, медийните и културните изследвания.

'Pop-culture, pop-politics' examines two processesses that became possible thanks to digital media.

One:

political diversion in the populist direction is a trend that for a long time has been studies by political science. 

and the Other:

the value shift from the high to the pop culture is also an old theme of the social, media and cultural studies. 

Дигиталният обрат демократизира както политиката, така и културата, благодарение на невиждания досега достъп и интерактивно съучастие на гражданите, но и на подкопаването на авторитетите и старите йерархии. Проектът си поставя за цел да изследва връзката между двата ефекта на този процес: популизма в политиката и победата на популярната, комерсиална култура над високите културни образци. От една страна, ще бъде анализиран начинът, по който новите политици мобилизират ресурси на популярната култура, за да се легитимират пред публиката – изграждат своите медийни персони по подобие на звездите, интимничат с публиката в социалните мрежи, конструират разкази посредством ПР-ите си, правят скандали на принципа „няма лоша реклама“. Новите поп-политици естествено се нагаждат към вкусовете и очакванията на публиката. Но в този процес днес все по-често следват не логиката на манифестите и идеологиите, а подражанието на персонажи от ТВ сериалите, поп-изпълнители, спортисти… Нещо повече, днес не само политиците играят, пеят, снимат се в народни носии; самите медийни звезди имат тенденцията да стават политици, както беше с Тръмп, Зеленский и Беппе Грило, у нас Витков, Трифонов.

 

От друга, популярната култура се превръща в оръжие за съпротива на гражданското общество, което осмива елитите, пародира посланията им, произвежда мемове, самодейна наука, конспиративни теории и т.н. По този начин дигиталното поле се превръща във фронт на битки, където културата е централен ресурс. Проектът ще се опита да отиде отвъд високомерното презрение към популисткото и популярното и да разбере тази нова културна ситуация – граждани, които имат претенцията не само да разбират и потребяват култура, но и да съучастват в произвеждането и оценяването й. В този смисъл с внимание ще бъдат разгледани дебатите около „чалгата“, фалшивите новини, аматьорската наука или карнавалния киберфолклор – в хода на работата ще бъде направен опит за въвличане в този анализ на широк кръг от граждани. 

The digital turn democratizes both politics and culture, thanks to the unprecedented ease of access and interactive participation of the citizens, as well as to the undermining of authorities and old hierarchies. The project aims to explore the connection between the two effects of this process: populism in politics and the victory of popular, commercial culture over high cultural models. On the one side, it will analyze the way in which the new politicians mobilize resources of popular culture in order to acquire legitimacy in front of large audiences: they are building their media personalities imitating of stars of the entertainment business, they try to get intimate with the audience, construct personal stories with the help of their PRs and produce scandals, as ‘there is no such thing as bad advertisment’. The new ‘pop politicians’ adapt themselves naturally to the tastes and expectations of the audience. In doing this, they no longer follow manifestos and ideologies, but act like characters from TV series, pop artists and popular athletes. Moreover, today not only politicians play, sing, take pictures in traditional costumes, but the media stars themselves tend to become politicians as well: as it was Trump, Zelensky and Beppe Grillo and, in Bulgaria, Vitkov, Trifonov.


On the other hand, popular culture is becoming the weapon of civil resistance, as the citizens ridicule elites, parody their messages, produce memes, amateur science, conspiracy theories, etc. This is how the digital field turns into a battle front, where culture is a central resource. The project will try to go beyond the arrogant contempt for populism and popularity, trying to understand this new cultural situation: citizens who claim not only to understand and consume culture, but also to participate in its production. The debates around the so-called “chalga”,  fake news, amateur science or carnival cyber–folklore will be carefully considered. A broad circle of citizens will be involved in the working process.